няма хора…

Плодът по-малък е,

но истински…

Израсъл на дървото…

Неподрязано…

Дори смъртта

невинна е…

Без гробища…

Усмихната змията,

неразбрала,

че е страшна…

—————–

Но паднала стрела,

куршум в дървото…

Светът ни тъмен

вече се промъква…

Вълк и орел

те дебнат отвисоко…

Бедни царе…

Във царството обречено…

—————-

Тук няма жертви

няма и палачи…

Без страх те гледа

рибата от извора…

Протегната ръка

на гущер…

Послания, очакват те…

Под камъка…