Така че, ето ги само майката и сестрата…Трагикомични, като всички жени, тръгнали на гробища…Ридаещи, но в същото време гримирани и кокетни, дори в скръбта си…Дори и букетите са в унисон с тоалетите им…

Поглеждам към духа на Георги, клати критично глава…Да, мон ами, буржуазни предразсъдъци и превземки…Но също и част от женския чар…

Идват лека полека и анархистите, няма как да не ти станат симпатични, дори и тук…Показват видимо презрението си към погребалните порядки…

Естествено, майката е поканила свещеник…Пазителите гледат тревожно, ще бере ядове отчето с войнствените атеисти…Засега само средни пръсти и ругатни, чернодрешкото се кръсти…

Ани се гушва в мен, стопля ме доверието и нежния ъ страх…Защо ли ми трябваше цяла вечност, за да осъзная колко лесно е да общуваш с другия пол…Нищо, по-добре късно, отколкото….

Фигура в качулка, по-скоро рапър, отколкото анархист, внезапно привлича вниманието ми…Какъв е тоя, има нещо смущаващо…Оставям за момент, Ани и решавам да отида до Пазителите…Трябва може би да го отстранят…

Твърде късно, нападателят вади пистолет и стреля в упор, падам, смеейки се, глупак…След последната операция съм доработен така, че бързо да регенерирам…

Да, ама не, съзнанието ми постепенно ме напуска и потъвам в тъмнина…Кофти тръпка, сребърни куршуми…

По дяволите…