Какво ли не опитаха с него, дадоха му по-голямо жилище, увеличиха пенсийката му и пак същото…Човечецът си се чустваше все така притеснен и затиснат от околната среда…

С една дума – неприятен феномен в страната ни, положила огромни усилия да излезе от Третия свят и да закрета към висок стандарт, най-после, след толкова години…

Направете нещо, каза студено кмета на нарочното събрание, поветено на Човека без пространство…Бе му писнало от публикации в медиите и от слухове…

Служителите седяха с наведени глави, не че се страхуваха, просто им бе омръзнал казуса…

Други, може би връзкари, гледаха нагло кмета и се подсмихваха…Май идват избори, господин Н-ски, затова сте се загрижили за човечеца…

В крайна сметка решиха да отидат на място, да видят има ли нужда от нещо безпространствения човек…Купиха кой каквото се сети от хипермаркета, дано да зарадват самотника…

Колко тъжно, завариха го свит в ъгъла, немит и треперещ…Като ги видя, започна да крещи и скри главата си с ръце…

Все пак трябва да измислим нещо, каза кмета, оставяйки плика с покупки на изпоцапаната масичка…

“Като начало, отворете прозорците…”