Постинг
20.04.2016 09:41 -
Компромисът на Прометей....
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2016 15:17
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 20.04.2016 15:17
Годините мъчения, самота и изолация, затвърдиха убеждението му, че трябва да направи компромис...
И наистина, не само, че не получаваше съчувствие и разбиране, но дори и най-близките му се държаха с него като с неудачник...Горчиви находки, болещи повече от раните след изтезания...
Например, да намериш на нощното шкафче на съпругата си книга, написана от твоя цензор...Или децата ти да гледат пошли сериали или пропагандни предавания...
Но от друга страна, тоталитарната държава от ден на ден разхлабваше хватката си върху измъченото население...И Прометей тайно се ласкаеше, че със своята борба е допринесъл за тия промени...
И може би точно КОМПРОМИСА щеше да допринесе за пълното рухване на системата...
--------------------
И така, сринатият от старост и мъчения титан почука на вратата на Шефа на Държавна Сигурност...Разбира се това не беше никакво почукване, просто бе чакал с часове на пейката, докато бодигардовете предадат съобщението...
Агентът, остарял не по-малко от самия Прометей, го изгледа тъжно от глава до пети, сякаш искаше да каже - Ех, сега ли се сети, старче, когато напълно си съсипал живота си, твоя и на семейството...
Влязоха в огромната къща на агента и обсъдиха подробностите около пресконференцията ...Разделиха се почти като приятели, като бивши врагове, загубили битката с нещо още по-страшно от това, което ги е разделяло...
------------------
След няколко дни, официално облечен, подръка със съпругата си, Прометей тръгна бавно и мъчително към Телеграфната агенция, намираща се на само на половин час пеша от дома му...Хората ги отминаваха, без да подозират за драмата в душата на измъчения старец...
Съпругата му, напротив, сияеше от радост и поздравяваше всички...Не криеше радостта си, че мъжа и най-после получава признание...
На входа на Информационната централа на режима го посрещна сияеща комсомолка, с протегнат микрофон...Дори не запомни какво точно и бе казал...Важното е, че за миг се почувства близък с младежта, за по-добрия живот на която, бе съсипал здравето и нервите си...
Дали не бе направил грешка, че не бе сключил КОМПРОМИСА по-рано...Този въпрос продължи да го преследва...
До края на живота му....
И наистина, не само, че не получаваше съчувствие и разбиране, но дори и най-близките му се държаха с него като с неудачник...Горчиви находки, болещи повече от раните след изтезания...
Например, да намериш на нощното шкафче на съпругата си книга, написана от твоя цензор...Или децата ти да гледат пошли сериали или пропагандни предавания...
Но от друга страна, тоталитарната държава от ден на ден разхлабваше хватката си върху измъченото население...И Прометей тайно се ласкаеше, че със своята борба е допринесъл за тия промени...
И може би точно КОМПРОМИСА щеше да допринесе за пълното рухване на системата...
--------------------
И така, сринатият от старост и мъчения титан почука на вратата на Шефа на Държавна Сигурност...Разбира се това не беше никакво почукване, просто бе чакал с часове на пейката, докато бодигардовете предадат съобщението...
Агентът, остарял не по-малко от самия Прометей, го изгледа тъжно от глава до пети, сякаш искаше да каже - Ех, сега ли се сети, старче, когато напълно си съсипал живота си, твоя и на семейството...
Влязоха в огромната къща на агента и обсъдиха подробностите около пресконференцията ...Разделиха се почти като приятели, като бивши врагове, загубили битката с нещо още по-страшно от това, което ги е разделяло...
------------------
След няколко дни, официално облечен, подръка със съпругата си, Прометей тръгна бавно и мъчително към Телеграфната агенция, намираща се на само на половин час пеша от дома му...Хората ги отминаваха, без да подозират за драмата в душата на измъчения старец...
Съпругата му, напротив, сияеше от радост и поздравяваше всички...Не криеше радостта си, че мъжа и най-после получава признание...
На входа на Информационната централа на режима го посрещна сияеща комсомолка, с протегнат микрофон...Дори не запомни какво точно и бе казал...Важното е, че за миг се почувства близък с младежта, за по-добрия живот на която, бе съсипал здравето и нервите си...
Дали не бе направил грешка, че не бе сключил КОМПРОМИСА по-рано...Този въпрос продължи да го преследва...
До края на живота му....
Няма коментари