Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 18:15 - Синият вир...
Автор: skotadix Категория: Поезия   
Прочетен: 180 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 08.08 16:19


За него посещението на Синия вир бе ритуал...В началото и края на ваканцията, отпуската по-късно...
Още щом пристигнеше в малкото планинско градче, едва починал си от пътуването, поемаше нагоре към планината...
Прескачаше вадите на малките градинки, пресичаше единственото планинско шосе и потъваше сред букове и кестени...Ето я старата поляна, в която къпините все повече изяждаха тревата, его го и коларския път, по който чакъла пронизваше гуменките му...
И най-после, само двайсетина метра навътре, Синият вир се появяваше като очакван тотем, водата падаше по малкото водопадче..Студени, сини пъстърви гледаха иззад камъните, може би искаха да го предупредят за нещо, а дали всъщност не го бяха прокълнали...
Сякаш нищо не се  променяше за една година...
Есента, преди да поеме към столицата, идваше отново...Да си вземе сбогом...Дренките вече бяха узрели, листата им започваха да почервеняват или пожълтяват...
Минаха десетки години, после всичко сякаш тръгна в друга посока...Започна работа във фирма, бе много по-зает..Почти не идваше в родния си град, а и да дойдеше, какъв ти Син вир...Ремонти и имотни проблеми, делби с наследници след смъртта на родителите му...
Накрая забрави не само за Реката, но и за къщата си...
Все пак носталгията го захапваше от време на време, като някакъв лек, реши да се запише в земляческа фейсбук група, в която често постваха снимки и на любимите му места по Реката...
---------------------

В една студена вечер, изморен и подтиснат, прочете публикация на негов съгражданин...Синият вир, опозорен и засипан с боклуци, найлони и какво ли още не...
Реши, че е време най-после да види светилището от младите си години...Едва дочака уикенда...
Пътуването бе напрегнато и самотно, все пак буковете по планинските проходи и мъглата го пренесоха в далечни времена, като затвореше очи, сякаш чуваше гласове на приятели и момичета, с които бе флиртувал...
Градчето бе обедняло още повече, но иначе не бе променено особено...Хората го гледаха с учудване ,сега вече дори и туристите бяха рядкост тук...
Никой не го позна...
Реши да не се отбива в дома си, знаеше че къщата е западнала и обявена за продан... 
Направо към Синия вир...Сърцето му туптеше...
Бе напълнял с годините и едва изкачи стръмнината, градините вече ги нямаше...На тяхно място се чернееха мизерни, зловонни бараки... Шосето бе обградено от контейнери, между които се щураха бедни деца, замерваха се с метални отпадъци или палеха найлони...
Съкрушен и смаян, продължи към поляната, бордеите бяха стигнали и дотук...
Когато влезе в гората, не се удържа и заплака...Бе объркан и несигурен в спомените си...
вече не беше сигурен дали винаги не е било ТАКА...
Така или иначе Синият вир вече бе бунище, няколко пияници бяха насядали около набързо запален с нафта или бензин огън...Поискаха му цигари и пари, но не бяха враждебни...
Реши да седне с тях, до мръсния водопад, почти изчезващ под калта и шумата...
Имаше нужда от компания...

 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cell - Всеки си има СИН ВИР ,в който ...
07.08 18:36
същите "Студени, сини пъстърви гледаха иззад камъните..."
Благодарност !
цитирай
2. vanyavanya - И коментарът си го бива...
08.08 11:36
cell написа:
същите "Студени, сини пъстърви гледаха иззад камъните..."
Благодарност !

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 326597
Постинги: 1641
Коментари: 219
Гласове: 1284
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930