Всички бяха като че ли свикнали с него...Безглав и следователно мълчалив и неразгадаем пратеник от Империята, носеше писма и директиви, понякога фатални, понякога банални за малката васална държавица...
Все пак коментарите за Безглавия не спираха...Ама че тъпак, чучело и зомби на тиранията, смееха се анархистите /и всякакви други дисиденти/ и го замерваха с камъни или отпадъци...Пратеникът вървеше и не реагираше ни най малко...Сякаш нищо не се случва...
Децата се плашеха от него, какъв по-очевиден израз на подсъзнателните им страхове, чудесно съвпадаше със съществата от страшните приказки, с които им пълнеха главите...С възпитателна цел, представете си...Понякога той се спираше и "гледаше" детските игри, дали някога е бил дете...А имал ли е глава тогава...
Дамите се спираха и го заговаряха, привлечени от изящното му облекло...Нима не разбираха, че не може да им отговори...А и ръцете му бяха неподвижни, само дето юмруците му се свиваха понякога...
Лекарите го задържаха и изучаваха, чудеха се как един хомо сапиенс може да функционира без глава...Той търпеливо ги оставяше да премерят температурата му, дори веднъж като че ли успяха да му вземат кръв за анализ...
И ето, че  един ден Пратеникът донесе писмо, в което се обясняваше надълго и нашироко, че ще бъде сменен, заместникът му вече бил почти обучен...
В указания ден почти целият гред застана около пътя, за да види новия имперски емисар...
За учудване или не, той също се оказа без глава...