Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
04.12.2018 17:48 -
Китаро, моята обич бе обич безбрежна
Автор: litatru
Категория: Поезия
Прочетен: 3524 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.02 12:37
Прочетен: 3524 Коментари: 2 Гласове:
20
Последна промяна: 23.02 12:37
Моята обич бе обич безбрежна
(Аз и моята китара)
Автор – Величка Николова – Литатру1
(посветено)
Мойта обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.
Моят стих е белязан от слънце.
Щом запее е весел, лъчист.
Но заплаче ли мъничко зрънце -
и той плаче, със тъжни лъчи.
Мойта горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.
Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее със тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.
Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст,
но когато любов не намираш,
тихо плачеш и хлипаш без глас!
Но, когато любов не намирам
тихо плачем и двете без глас…
Ех, китаро, китаро, китаро,
нека пеем горчиво и с глас!
Може би горестта ще премине;
Нова обич ще дойде при нас.
Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас...
Литатру
България, София
(Аз и моята китара)
Автор – Величка Николова – Литатру1
(посветено)
Мойта обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма,
тя не беше красива и нежна,
ами просто бе гробна мъгла.
Моят стих е белязан от слънце.
Щом запее е весел, лъчист.
Но заплаче ли мъничко зрънце -
и той плаче, със тъжни лъчи.
Мойта горест е горест двуяка.
Уж копнежна, но все ме мори,
а душата ми морна, но яка,
се преборва, но пак ме гори.
Но защо ли стихът ми сиротен,
вече пее със тъжни искри?
Аз в мъглата съм облак самотен,
а в душата ми преспа се скри.
Ех, китаро, знам, ти ме разбираш,
късаш нежните струни от страст,
но когато любов не намираш,
тихо плачеш и хлипаш без глас!
Но, когато любов не намирам
тихо плачем и двете без глас…
Ех, китаро, китаро, китаро,
нека пеем горчиво и с глас!
Може би горестта ще премине;
Нова обич ще дойде при нас.
Може би горестта ще премине,
нова обич ще дойде при нас...
Литатру
България, София
Вълнообразно
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Никой човек не е остров
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Никой човек не е остров
Търсене