Аз съм отрязаната глава, точно толкова мъртва, колкото и тялото, незнайно къде погребано..Какъв прекрасен юнак, а се погуби...Така или иначе бе обречен, след като се опитваше да казва премълчаваните неща пред хора, озверели и затъпели от...

Лице и кожа, бело плбтно,
тръгнали  ура наобратно...
Град щом видели, какво е чудо...

Животът, непоискан и недаден...
За смелите, във блато
път оставен...

Кой да им каже,
че те са всъщност
победители...

Промити мозъци
във асансьора...
Нагоре, в тапицирани

В Деня на жабата,
в мръсен бетон...
Захвърлени, загубили

Дали си Барби или Лего
сега е вече без значение...
Дали си праведен, дали

В съшитата страна
пред паметник на окупатори
момичета с цветя...

Свободно движим се,
без визи...
Но пазим другите...

Безсилен психолог
в нивото атомно...
Удавен Фройд...

Аз съм камбана под вода,
от разрушена църква
паднал спомен...

Души свободни, на тела с вериги...
Отвързват се, политат...
Или тръгват...