Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2021 20:48 - "НАИСТИНА НЯМА ПРАВЕДЕН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, КОЙТО ДА СТРУВА ДОБРО И ДА НЕ ГРЕШИ." ЕКЛИСИАСТ 7:20
Автор: kraszah Категория: Лични дневници   
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"НАИСТИНА НЯМА ПРАВЕДЕН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, КОЙТО ДА СТРУВА ДОБРО И ДА НЕ ГРЕШИ."

ЕКЛИСИАСТ 7:20

    Адам (най-чистият, съвършеният, безгрешният) бе подведен и излъган от Ева, съгреши, но не се отказа от Бога. Показа недоверие и предпочете Ева и дявола пред своя Бог, Баща и Създател. Промени характера си, стана подъл, притеснителен, неблагодарен, неоправен, неискрен, страхлив, предател, крадец, лъжец. Бог уважи свободната му воля и го остави да избере на коя страна да застане - при дявола или да се върне при Него.  

   Самият Бог даде на Адам другарка. Той промисли “подходящ помощник” - помощник, който да му съответства, пригоден да му бъде приятел и едно с него в любов и страдание. Ева бе създадена от едно ребро, взето от гърдите на Адам. Това означава, че тя не трябваше да го владее, както главата, нито пък да бъде тъпкана под нозете му като по-нисша, но да му бъде равна, да бъде обичана и закриляна от него. Тъй като бе част от човека, кост от костта му и плът от плътта му, тя беше неговото второ “аз”, показващо тясното единство и емоционалната привързаност, които трябваше да съществуват помежду им.

   “Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него...”(Ефесяни 5:29)

   “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”Битие 2:24

   Нашите първи родители, макар сътворени невинни и свети, не бяха предпазени от възможността да съгрешат. Бог ги направи свободни морални същества, способни да оценяват мъдростта и благодатта на Неговия характер и справедливостта на Неговите изисквания и напълно свободно да се покоряват или да не се покоряват. Те трябваше да се радват на общуване с Бога и със светите ангели. Но преди завинаги да им се осигури това право, верността им трябваше да бъде изпитана, както световете и ангелите. В самото начало на съществуването си човекът бе поставен на проверка, изпитано бе желанието му да угажда на себе си-фаталната страст, поставила основата за падението на Луцифер. Изпитът за послушанието трябваше да бъде дървото на познанието, намиращо се сред градината близо до Дървото на живота. На първите хора бе позволено да ядат свободно от всяко друго дърво, но от това им бе забранено да вкусват под смъртна заплаха.

   "И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." Битие 2:16,17

   Те щяха също да бъдат изложени на изкушенията на Сатана; но издържаха ли изпита, нямаше да бъдат повлиявани от неговата власт, за да се наслаждават вечно на Божието благоволение.

   Бог постави човека под закон като необходимо условие за самото му съществуване. Човекът бе поданик на Божественото управление, а няма управление без закон. Създателят можеше да сътвори Адам без способност да престъпва закона Му; можеше да задържи ръката му да не докосне забранения плод. Но в такъв случай той щеше да бъде не свободно морално същество, а просто автомат. Без свобода на избора неговото послушание нямаше да бъде доброволно, а принудително. Нямаше да има никакво развитие на характера. Насиленото послушание щеше да бъде против Божия план за отношението Му към обитателите на другите светове. То щеше да бъде недостойно за човека като интелигентно същество и би подкрепило обвинението на Сатана, че Бог управлява егоистично.

    Адам не можа нито да отрече, нито да извини греха си. Но вместо да се покае и да признае вината, той се опита да хвърли обвинението върху жена си, а по този начин и върху самия Бог: “Жената, която Ти си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.” Този, който от любов към Ева доброволно избра да изгуби Божието одобрение, дома си в Рая и вечния си живот на радост, сега след падението си се опита да направи своята другарка и дори самия Създател отговорни за престъплението си. Толкова ужасна е силата на греха, правите зависим, умъртвявате, макар и не буквално. След падението Адам не можеше да познае нито себе си, нито Ева. Грехът колко бързо ги обезобрази, поквари и ги направи неискрени!

   С право Павел извиква: "Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ"(Рим 7:24,25) Когато Ева бе запитана: “Що е това, което си сторила?”, жената отговори: “Змията ме подмами, та ядох.” “Защо си сътворил змията? Защо си й позволил да влезе в Едем?” - това бяха въпросите, с които тя се опита да извини греха си. Грехът не обича да се извинява и да си признава вината, обича да атакува и да обвинява. Така и тя подобно на Адам обвини Бога като отговорен за падението им. Духът на себеоправдание, породил се у бащата на лъжата, се прояви и у нашите първи родители веднага щом се отдадоха под влиянието на Сатана. Оттогава този дух изявяват всички синове и дъщери на Адам. Вместо смирено да признаят греха си, те се опитват да се защитят, хвърляйки вината върху обстоятелствата или върху Бога и така правеха дори благословенията Му повод за роптание против Него. На Ева бе казано, че делът й отсега нататък ще бъде скръб и мъка. Господ рече: “И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.” При сътворението Бог я бе направил равна с Адам. Ако бяха останали послушни-в хармония с Неговия велик закон на любовта-те винаги биха били в хармония един с друг; но грехът внесе несъгласие и сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинеността на единия към другия.  

Ева бе първата, която съгреши; тя падна в изкушение, отделяйки се от своя другар противно на Божественото наставление. Адам съгреши чрез нейното умоляване и сега тя бе поставена в подчинение на съпруга си. Ако падналият род пазеше вложените в Божия закон принципи, тази присъда, макар и произтичаща от резултатите на греха, щеше да се окаже благословение за тях. Но злоупотребата на човека с даденото му господство, твърде често правеше дела на жената много горчив и превръщаше живота й в бреме.

   "Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа." 2Коринтяни 11:3

   Не бе по Божията воля безгрешната двойка да познае злото. Бог щедро бе дал блага на Адам и Ева и бе отдалечил злото. Но в противоречие с Неговата заповед те бяха яли съзнателно от забраненото дърво и сега щяха да продължат да ядат от него - щяха да познават злото през всички дни на живота си и то щеше да живее в тях. Отсега нататък човешкият род щеше да бъде изложен на сатанинските изкушения, щяха да имат неговия характер и неговите качества. Вместо определения за тях щастлив труд, делът им щеше да бъде безпокойство и непосилен труд. Щяха да бъдат подложени на разочарование, страх, скръб, болка и накрая смърт. Въпреки избора, който направиха Адам и Ева, Бог не ни остави, дава ни възможност да се спасим.

   "Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ." (Римляни 7:25)

   Даденото на нашите първи родители предупреждение: “в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:17), не означаваше, че те щяха да умрат точно в деня, когато вкусят от забранения плод. Но в този ден бе произнесена невъзвратимата присъда. Безсмъртието им бе обещано при условие на послушание; евентуалното престъпление щеше да ги лиши от вечния им живот. В същия този ден те бяха осъдени на смърт.

   "Затова, както чрез един човек Адам грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха" (Римляни 5:12)

   Мнозина оценяват потока от зло, произлязъл от престъплението на нашите първи родители, като твърде ужасно последствие за такъв малък грях. Но това означава, че те подлагат на съмнение мъдростта и справедливостта на Бога в отношението Му към човека. Ако обаче вникнат по-дълбоко в този въпрос, ще схванат заблудата си. Бог сътвори човека по Свое подобие без грях. Земята трябваше да бъде населена от същества само малко по-долни от ангелите. Но тяхното послушание трябваше да бъде изпитано; защото Бог не би допуснал светът да се изпълни със същества, които биха пренебрегнали Неговия закон. И все пак в голямата Си милост Той не определи на Адам някакъв суров изпит. Но точно лекотата на забраната подчертаваше големината на греха. Ако Адам не можеше да понесе най-малкия изпит, той нямаше да издържи и по-голямото изпитание, в случай че му бъдат поверени по-големи отговорности.

   "Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен."(Лука 16:10)

   След греха си Адам и Ева не можеха повече да обитават Рая. Те настойчиво умоляваха да останат в дома на своята невинност и радост. Признаваха, че са изгубили всички права над този щастлив дом, и обещаваха в бъдеще да се придържат в стриктно послушание на Бога. Но им бе отговорено, че естеството им е вече покварено, изродено и лукаво от греха; че са намалили силата си да устояват на злото и са отворили пътя на Сатана да печели лесен достъп до тях. На изкушението се бяха отдали в своята невинност, а сега, в състоянието на осъзната вина, щяха да имат още по-малко сила да поддържат целомъдрие. Няма да знаят какво правят: понеже няма да могат да вършат това, което искат; но онова което мразят, него ще вършат.

   Адам се промени, след като вкуси от плода на злото. Разбра, че е постъпил коварно и подло спрямо Бога.  Разбра, че както той, така и цялата планета стават собственост на сатана. След като съгреши и тръгна против Бога, очите му се отвориха и той видя другото лице на дявола, но беше вече много късно. Видя в какво окаяно и безнадеждно състояние изпадна, и се отчая. Тази огромна грешка го смири и смачка. Докато упрекваше и прехвърляше вината на Бога, че е създал Ева, а нея, че тя е виновна, защото го подвела да съгреши; сега осъзна, че никой не му е виновен, а за всичките страдания и мъки е виновен само той. Върна се при Бога смирен, отиде при Него и призна вината си, извини се и помоли за прошка. Благодарение на тази грешка разбра истината, и кой го е обичал. Целият всемир е наблюдавал какво ще направи Адам, какво решение ще вземе, дали ще остане при дявола, или ще се върне при Бога. Той взе правилното решение, върна се при Бога въпреки вината и греховете си. След като съгрешиха Адам и Ева знаеха коя е истината и Божия закон, но не бяха искрени, честни и добронамерени и не можаха да го изпълнят. Както Адам и Ева, така и световете и ангелите, видяха ужасната силата на греха. Това стана, след като съгрешиха и постъпиха много коварно спрямо Бога. Пожелаха да станат богове и се продадоха на дявола. Обезобразени, изродени, покварени, лукави, заразени, болни, неблагодарни, зли, престъпници, мъртви, видяха че са не нищо, а по-малко и от нищо, зависи ми. Обърнаха се към Бога и извикаха:

   "Кой ще ни избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ." Римляни 7:25

   "Защото така казва Господ: Продадохте се за нищо; И ще бъдете изкупени без пари." (Исая 52:3)

"Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене."(Осия 6:7)

   В Съда хората няма да бъдат осъдени поради това, че съзнателно са вярвали в една лъжа, а защото не са повярвали в истината (Исус), защото са пренебрегнали възможността да научат какво е истина.



Тагове:   исус,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kraszah
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1060515
Постинги: 1102
Коментари: 19
Гласове: 699
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031