Оказва се, че си построил къщите на пет-шест човека, опраил си им живота и ето те на улицата…

И като си видел нещата, поне да ги разкажеш на другите, да се светнат и освестат…Да, ама не, на тех им е по-хубаво да са си гугутки и да скачат по мръсния перваз, наречен бг лайф…

Еми, бате, кърснати са, заключава Бота…То и самия Дризд-до Урден са го успали ония ми ти телепати-октоподи, та тия тука нема да ошематат…

Да видиш ти, Бота почва работа, ше му пишеме Сиви. Едвам го накарах да стане от компа, да свалим бланка европейски формат…

На Мими понеже като никога и требвам, е приготвила цела трапеза…Не ги обичам тия работи…Бота ме поглежда съучастнически – не и се връзвай, бате…

Приятелчето ми продължава моите философски размисли…Еми, баце, това е понеже лошите са на власт…Кой че позволи да се кажат нещата, нали че излетат като ракета, ако пипъла се светне…И може би е по-добре така, ти си се светнал, че си бил балък…Отървал си се…Еми трай си и това е…

Да, бате…

Митак, айде време е за Сивито…Бота сейвва играта и сядаме пред бланката…И така Сиви европейски формат:

Димитър Стоянов Ангелов

„Момчета, хайде, яденето изстина” – прокънтява нежното гласче на Мими…

Айде, бате, да събереме сили за тая шитня…