Вода небето под моста носи, мъглата слънце зад залез прибира,
зад връх или облак  изчезнали птици,
към шахта търкалят се чаши изпити...

Но ето, че слънце, над покрив излиза,
прозорец отворен, реката потекла,
от извор свободен, до вчера в скалата,
затворен, забравен от никой не чакан...

Вода небето под моста носи, 
небето вода над моста излива,
удавник излиза от вир, съживен е,
и пътника дави се, в нов ден обречен...
Вода е небето...Небето вода е...