Без жал на път, захвърлили проспекти,
без раница, без куфар, без реклама...
През паднала ръжда от вишки, във нощта,
през призрака на телените мрежи...

Далеч от надписи и от табели, сред хората,
сред братя непознати, без думи, без езици,
без знамена, без танкове и без позиции...
И без да се обръщаме назад...Без амуниции...

В студена зима тръгваме, на път към пролетта,
през разделени градове, през митници, сами,
без лидери, без пропаганда, без сълзи, без шапки
облечени единствено със истина...и няма връщане...

Назад....

Без жал на път...Най-после истински....