пратил дим, искри разпръснал...

Видите ли луд кат мене,

тука ми го доведете,

бягайте, не се бавете...

Търсили, горели, пушели,

в  долини, в поляни душели...

Вятър ги  в гора  заварил,

и със буря ги ударил,

казали му те заръка,

щура  огнена  поръка...

Литнали обратно всички,

огън с вятър се срещнбли,

лудо хуро заиграли,

пламнали села, полета,

дим се вие до небето...

Господ  дъжд

подплашен викнал,

и опушен занареждал,

бягай долу,  изгаси ги,

и далече изгони ги...

Да се никога не срещат,

огън само във огнище,

в печки нека е затворен,

в комин сила да му гасне...

Глътнали вода побратими,

за белите си изпатили,

тръгнали си,  кой де види...

Но понякога се виждат,

и се борят и търкалят,

 живо и умряло палят...

После бягат и се крият,

пушек и искри се вият,

песни пеят и се смеят...

И при хората така е,

който има си побратим,

та дори бели да прави,

по е весел, по е читав,

по живее, по се радва....