Куб във икона, под дъжд от лъжа,
гърчи се в надписи странни...

Ангел крив го превръща в кълбо,
в мъртво езеро плува обратно...

Към премачкани мостове, в нощ,
в ден злокобен и чужд...
До светци със златна десница...

Куб във икона, бучка захар,
във отровно кафе, във магия...

Куб във икона...

Под  дъжд  от лъжа...