Напряко през мочури и реки,
мъглата бяла не ни спира,
ще стигнем до града с кокили...

Плашило весело ни маха
със букви-врани стих ни пише,
овчар ни дава мляко с кука,
да пратим много здраве, на роднини...

Във блато щъркели ни плашат,
в гнезда се скриват, страшно тракат,
не бойте се невинни птици,
врабчета, гълъби, орлици...

Копачи спират, писмо пишат,
пъдар парици брои, иска патрони,
ще купим, ще дадем, ще носим,
торби големи, багаж малко...

Град се вижда, ръце сочат,
тропаме весело,  от радост пеем,
с кокили във града...

Почти сме стигнали...