а ритъма коса...

Далеч от музика,

коварен механизъм...

Сто договора във минута,

сто  ръце подписват...

Едно-две- три, печат

и  ръкостискане...

Дете се буди  череп,

а  сватба – погребение...

Факир повръща огън,

прекалил със време...

Танцьорка  скелет

е  във края на балета,

ръце  от махагон

наивно ръкопляскат...

Завеса цветна пада,

но тя е календар...

Превивам се от смях,

преди да се озъбя...

Но имам този миг,

ще го живея в щастие...

Пред  метроном  сме...

Голи...

Тополи  кухи

пред  ритмична буря...

Пред  метроном строени,

часовници навити...

Но накрая спрели...