Вода и огън, във легло от дим,

любов им е кратка, въглен се ражда...

Въглен изстива, в пепел се буди,

въглен и пепел, цар и войници,

черно им царство...

Но власт до пладне, въглена взели,

деца да пишат, с него рисуват...

В стена се стапя...

Пепел в поле, в бостан да хвърлят,

да е храна здрава, да е стъбло право...

Пепел под корен...

Кой ли я помни...

Вода и огън, в легло от дим,

черни им деца, в бял свят робуват...