Тук барикади няма,
има подлези...
Подрязани дървета,
пред кръстовища...
Град с празни пейки,
гледащи на изток...
Но даже денем,
слънцето, не вижда се...

Студени кули,
със замръзнали тераси,
през офисни стъкла,
далечни погледи,
невидими съдби,
но изолирани,
милиони драми...

Но без публика...

-----------------

Тук барикади няма...

Град с празни пейки...

Студени кули...

Невидими съдби...

През офисни стъкла...

Далечни погледи...