Като в шпионски филм, тръгвам към квартирата, която никога не съм виждал…По пътя звъня на Лили, звучи объркано, все пак не отказва да дойде на адреса, който и продиктувах…Ще минат години преди да разбере, че всъщност правя нещо полезно за нея…Хайде да не използвам думата ДОБРО, че би звучала странно от устата ми, нали…

Да де, но макар че не си го признавате, всъщност не ви изглеждам толкова лош, нещо като метафизичен мафиот, гангстер, но малко трилър или сай-фай…

Обаче имайте предвид, че още нямате пълна картинка на нашия свят…Има наистина и страшнички неща…Едно от тях е Психо-отдела, както го наричаме ние…Нещо като Вътрешни разследвания, ако трябва да използвам полицейската терминология…

Това са тия демони, които използват хипноза, магия, психически тормоз и които мъчат и стресират безкрайно хората…Всъщност те, колкото и да са страшни, най-вече ни компроментират и ни създават лош имидж…Много от тях са паднали ангели и макар минали на наша страна, пренасят фанатизма си в нашия отбор…

Ако някога сте се занимавали със класифицирана информация, сте запознати с принципа НЕОБХОДИМОСТ ДА СЕ ЗНАЕ, тоест оперативната информация и контакти, са свързани само с непосредствените задачи…При нас този принцип е водещ…

Аз не познавам никой по-нагоре от Камфор, не знам всъщност от кой отдел е той и тн…

Абсолютна секретност с една дума…Мислите, че просто така ви разказвам тия неща, ни най-малко…

Защото точно влизам в кооперацията, където би трябвало да е квартирата ми и ме обзема интуитивното усещане, че горе ме чака някой…

Отварям с чип-картата и преди да успея да се насладя дори за миг на луксозния интериор, виждам две зеленикави сенки, застанали посред хола…Ако не знаех кои са, сигурно щяха да ми се сторят смешни…Духове-дрипльовци, винаги ме е отвращавала липсата на стил във Вътрешни разследвания…

Агентите се представят, няма да споменавам имената им…Звучат отчайващо египетски, вавилонски или староеврейски, а и защо да ви създавам неприятности…

С такива като тях имаш само една печеливша тактика, да си по-нагъл от тях самите…И да не падаш по гръб…

Бъдете експедитивни колеги, изморен съм…За първи път влизам тук, но ако има нещо в хладилника, е на ваше разположение…Понеже се офлянкват, отварям хладилника…Зареден е, еми фърст клас, аз професионален убиец ли съм или кво, обслужването е на ниво…

По едно уиски? Е това ако не е цирк, същества, които са изтребили сума ти народ с магия, искат да пият натурален сок…Дебилщина абсолютна, да се смееш ли, да плачеш ли…

Шаел, следим ви от самото Събуждане, вие сте много ефективен агент…Находчив, интелигентен…Имате склонност към хазарт и разврат, но това не пречи на работата…Все пак правите доста рискови неща, искаме да ви предупредим да не излизате повече нито крачка от директивите…

Защото какво, ухилвам се нагло с чаша уиски в ръка…Ще ме върнете пак в гробищния парк?

Доста съм подценил врага, обаче…Тия не си играят, въобще не си играят, вярвайте ми…

Единият разтваря лаптоп и пуска видеозапис, Шаел, от месец и половина внучката ви не е добре с нервите, никак не  е добре…Казва ми диагноза, чието име само би ме накарало да се разплача, ако съм сам…Дръж се, човече…Не показвай, че са те хванали натясно…

Детето изглежда ужасно ,седи омаломощено на едно легло и гледа объркано…Това е цената на новия живот, глупако, а ти си мислеше, че ще си ходиш по жени и ще си вееш перчема…

Решавам да съм директен, колеги, запознат съм със способността ви чрез психически заболявания да държите служителите под контрол…Така че, правя си необходимите изводи, това ли беше всичко…

Тия майче не са очаквали въобще такава реакция, мислели са, че ще го ударя на молба…Моля ви се, ще бъда добър, простете ми, е такива разни…

Така или иначе, постигнали са целта си…Нищо повече не ги задържа тук, тръгват към многото деца за подлудяване, кошмари за изпращане и всякакви такива изродщини…

Внучката ми, никога не бях я виждал, това не пречи детето да стане заложник за доброто поведение на дядо си…

На домофона се звъни, Лили, поглеждам се в огледалото…Разплакал съм се, нещо не ви се връзвам, нали…

Приятелката ми е сащисана от съкрушения ми вид, прегръщам я и сядаме на дивана…За малко да и кажа, обичам те..

В последния момент спирам, нали бях намислил друго за нея…Заспиваме прегърнати, докато по телевизията тече симфоничен концерт…