Понякога ходехме при работниците, те с удоволствие ни подаряваха по някой плик с драгоценната заложна монета…

После затвориха предприятието, а района заградиха, защото оттам минаваха тръби и някой беше паднал от тях в реката…

Минаха години, известно време не бях дори в квартала…

Пораснахме…Междувременно чух, че цехът е затворен…

——————

Мисълта, че в изоставената сграда може да има забравени купища “матовци”, винаги ме е преследвала…Естествено никой не играе на топчета сега, още по-малко ние…

Но ако се сдобия с драгоценните стъкла, ще се чувствам по-добре…Повярвайте ми…

Наводненията, пороите, бандитските набези, постепенно разрушиха баража около тръбите…

Може би сега е момента да проникна в изоставения стъкларски цех…Споделям идеята с Венци, овдовял, той се върна в махалата и често излизаме на разходка около реката…