Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2015 10:34
Философски е въпросът дали случката беше лоша или не, защото това бе една трагедия в зората на живота ми, която преобърна всичко…Но може би, ако не беше тя, щях да съм типичен представител на рода си…Номенклатурен кариерист, студен и надменен към “обикновените хора”…
На това място ме бе нападнал петел и от уплаха получих говорен дефект, който блокира развитието ми и ме направи същество с по-особена комуникация…
Оттогава често ходя на това място, сякаш очаквам нещата да се променят и случката да не се случи…Така или иначе това е място за равносметка и като че ли от района са изличени неприятния спомен и усещания…
Често сякаш виждам бабата, която излезе от къщата, след като ме бе нападнал петела и вместо да се извини, потърси някакви оправдания за случилото си…Като дете си мислех дали не е някаква вещица…
…………………………………………
Ето и днес съм тук, пред коритото на чешмата, едно от малкото неща, останали от къщата…Тук ,между борове и деградирал чемшир, клошари разкъсват пакети с изхвърлена храна…Джебчии изхвърлят опразнени портмонета, в бързината оставят и разпиляват лични документи, карти с чипове, билети за транспорта и дори дребни пари…
Затварям за малко очи и след като отново ги отварям, виждам трасето от изтърбушени и омърляни кукли, съблечени и паднали по гръб…
Тръгвам по кукленската пътека…През десетина метра почти настъпвам странните репери…