След ентия обир във входа и пореденото стопирано дело срещу неизвестен извършител, решаваме да поемем справедливостта в свои ръце...
Ето ни пред блока, всеки награбил каквото има оръжие, изглеждаме решителни и озлобени, но всички се досещаме къде е трудността....
Знаем кой е виновния, изтрещелите от дрога младежи, смъркащи, боцкащи се или пиещи в тенекиената им крепост - изоставен бесепарски клуб...
Но дали ще съумеем да сме жестоки и справедливи с приятелите на синовете и дъщерите ни...Някои от наркоманчетата ги помним от деца, съсипаха и живота на родителите си... Всъщност нашите щети при обирите са  нищо пред драмата на семействата им...
И все пак...
Няма връщане назад, сякаш казва мислите ни на глас Венци...
Тръгваме, придобили смелост, след домоуправителя...
---------------------------
Минаваме Рубикона от разхвърляни шишета и найлонови пликове...Ето ги и тях, запалили са огън пред ламаринения  замък...Поне десет различни мелодии от джиесеми се смесват в отвратителен пандемониум, лица просветват от блясъка на пламъците...