Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.08.2015 09:50
В крайна сметка пазителите го бутнаха на носилката, те самите летяха мълчаливо, черен ескорт, от какво толкова го пазеха...Носачите нямаха никаква представа, че освен трупа, тук има и невидими създания...
Страха, разочарованието и ужаса в съзнанието на младежа, постепенно отстъпиха място на някаква странна лекота и непукизъм...Да, бяха изчезнали всички хубави неща, но наред с това и грижите, и напрежението...
Може би не е приятно всички да гледат през тебе и да не те забелязват, в същото време, обаче, никой не те преследва и не ти иска нищо...
Георги осъзна, че простреляното и отпуснато тяло е последната му връзка със света на хората...Виждаше изумлението и скръбта им, когато срещаха носилката...Някои се кръстеха, други се опитваха да заговорят носачите и да получат информация...Напразно, планинските спасители мълчаха или ги отрязваха с една дума...
В базата на спасителната служба млада, но опитна лекарка констатира смъртта...Стори му се, че вижда сълзи в очите ъ...Не плачи момиче, каза на глас Георги, разбира се, тя не го чу, но като че ли се обърна към мястото, където бе застанал духа...Дали пък лекарката не беше наясно, че има живот след смъртта...
Не, тя гледаше през него, към календара на стената, нали трябваше да сложи дата на документите...
---------------------------
Потеглиха към града със буса на спасителната служба, тук Пазителите изведнъж го нападнаха с безкрайни инструктажи...Явно в моргата изникваха всякакви проблеми и нередности и те искаха да го подготвят...Агресията и насилието очевидно съществуваха и тук, така че ще не ще, трябваше да изслушва надзирателите...Дали наистина бе така страшно или те просто преекспонираха ролята си...