Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2015 10:26 - РЕКАТА МАЛКО ПРЕДИ ГРАДА…
Автор: skotadix Категория: Поезия   
Прочетен: 649 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 05.08.2015 16:12


Не че човека не я пленява още до извора ъ…Един от най-тъжните ни детски спомени – след часове ходене стигнахме до решетките на водозахващането, в които падаха вода, шума, риби и раци…И от реката оставаше жалка вадичка…

Помня как дълго мълчахме пред бруталното насилие над реката, при нас дойде овчар и ни каза, че някога тук е имало дори и малки езера…Преди водозахващането…

И все пак надолу, със всеки метър реката събираше нова кръв, възстановяваше се под камъните…Постепенно се губеше в такива джендеми, че детският ни страх ни пречеше да продължим…

Минаха години и добих смелост, спусках се по цялото течение, но попадах в такива злокобни участъци, че още нощем ги сънувам, половин век след това…Диви места, в които смоци и усойници те гледат без страх, а рибата с ръка може да пипнеш, невидела хора още…

Веднъж баща ми дойде с мен за риба и няма да забравя ужаса в очите му, помня, че ме беше помолил да не стъпвам там повече, та трябваше да го лъжа отпосле като ходя…

Овци, коли по пътя, шумяха някъде нагоре, а аз се промъквах с въдицата през тия дяволски гърла…Най-много час и ето ме, изподран и примрял от непризнат страх, излизам пред уширение на реката, сред прекрасни поляни, пасища, в които учудено ме гледат коне, магарета и хора…Откъде идеш момче, питаха ме често и клатеха замислено глави…Понякога сядах с тях и слушах безкрайните им истории за вълци, мечки или айдуци от старо време…

Загубата на вода заради захващането правеше реката да изглежда малка под купищата речни камъни, понякога ми се струваше, че сред купчините виждам останки от стари крепости, после разбирах, че деца или градинари са си правили бентове – за вирове или отклонения за вади…И все пак усещането, че има знак, послание от миналото, ме държи до ден днешен…

Ето го малко по-надолу и Синия вир, с огнището за пикник и летовниците, често пъти граждани, дошли отдалеч…Радващи се на прохладата или берящи къпини и дренки…Наоколо вече имаше и вили, за щастие малки и несмущаващи гората, често дървени, добре скрити в зеленината…

Макар и  пораснала, тук реката вече бе притихнала, подчинена и тъжна…Вече усетила боклука, още видимо нестрашен, пепел от огнищата на вилите или хвърлена храна от пикника…

Само на сто метра, под последния мост преди града, реката бе засипана с отпадъци, дори и камъните бяха жълти и мизерни…Скрити под криви върби и тръни…

Започваше града, Беговица…Началото на края на реката, тук тя бе вече с ново име – Барата…




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vanyavanya - Живо ми е пред очите!
30.08.2015 13:36
Съвсем истинско....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: skotadix
Категория: Поезия
Прочетен: 646306
Постинги: 1708
Коментари: 269
Гласове: 1627
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031