Оглеждаме се, след наздравица…

В гърба ни стрелва, поглед

от картина…

Дискретна параноя, в стая

детска,

превърната във хол, но

още страшна…

——————-

Страхът е в нас, дори

да не признаваме…

На тъмнината пленници

все още…

Пораснали, но ужас

не надраснали…

Заспиващи до лампи

светнати…

———–

Кой знае, може би

напреднали

във осъзнаване на

неизвестното…

Кой вярва, че ще се

изправим…

Пред злото видимо,

невидимо…

—————–

Страхът е в нас,

дори не се надяваме…

На свобода, на светлина,

на истина…

Въпросите, за утрото

оставаме…

Дано лъчи и смях

да ги разнищят…

—————-

Кой знае, може би

напреднали

във осъзнаване на

неизвестното…

Кой вярва, че ще се

изправим…

Пред злото видимо,

невидимо…