запомнях кодове, повтарях си…

Пароли…

Спях във легло
в стена от камък…

Промъквах се във входове…

В канали…

Очаквах директиви
пред олтара празен…

————————

Дори сега понякога
ги чувам…

Три, две, едно, алиф…
пет, гама, сигма…

Събуждам се
и тръгвам напосоки…

————————

Когато бях зомби,
със номер вместо име…

През амбразура
гледах слънцето…

Небето…

Четях на лампа
Устава..

Вадех си цитати…

Преди да загасят…

Централно…