Бог на покрив, цар на гълъби,
с трон на комина...
Бог на покрив, с котки ангели,

Вода в планина, бяга от гора,
бяга със река, бяга със земя...
Само там да не е...

Над мен часовник,
зад мен махало...
Свят в огледало...

Бедни деца...
Игра играли...
На бесило люлка, че дърво най-здраво,

Везна със два сезона,
купих зима с есен,
ще я продам напролет...

Луни се видели,
във две реки спели,
под моста се спрели,

Сокол в пранги нeма,
риби във вериги...
Вълци збтвор нeмат, 

Щом сме дошли, 
на маса да седнем,
чаша да впрегнем,

Прохар бавно запали лулата си, из камината летеше весело пукане:
- И така, Милане, ето една приказка, с която ти ще трябва да се оправяш...Така е с големите хора, не им стигат земните ядове, но и приказки  трябва да поправят...
Сякаш черен...