Нож и плат...
Откак свят светува...
Заедно пътуват...

 Йозеф  го чакаше на КПП-то, безупречен и избръснат, втората кола, охраната  –  на пътя...Автоматите и гербовете на фуражките им блестяха на слънцето,  удбашки пуяци, би казал Бранкович, как  ли се беше окалинил вчера с неговата &b...

Сол върху пепел,
недей да ровиш,
никъде няма...

Ти още спиш, пътуваш в тъмнина,
кажи ми, как да те събудя...
Но как ли да го кажеш, ти насън,

Лице на вятър, в рамки от листа,
очи от вихър в каменно небе...
Кой спори с вятъра, кой иска буря...

Събуди се към обед, събота...Още през уикенда страната щеше да се разтресе от новините, нямаше връщане, разбира се...Но трябваше да починат с Бранкович, имаше да говорят, говорят в идващите дни...
Сърбинът бе станал и се гладеше, като вид...

На  златен клон
в  шишарки дебна...
Писмо до лебед

Пълзим на стъклено легло,
ти  счупена, а аз съм цял...
 

Освободени, във  триумф  сме,
но сами...
Победата  най-тежка  след  парада е...

Реши дори и на Бранкович да не казва какво е намислил...Докато Йозеф ги караше ,за пореден път  обмисли всичко...Да, сега беше момента, докато е желязо горещо...После, мотовилката на властта щеше да го завърти и да стане поредния партиен...

Чуй звънче,  
чуй звънче...
Глумец  иде...

Прилеп в камбана,  дом до неделя,
Вятър  те  води, клисар те гони....
Прилеп  в  камбана,  тук си за малко,