Не че човека не я пленява още до извора ъ…Един от най-тъжните ни детски спомени – след часове ходене стигнахме до решетките на водозахващането, в които падаха вода, шума, риби и раци…И от реката оставаше жалка вадичка...

Нож път си тражи, у свет неверен,
 
седеф крака му, гърбо железен...