Тролдайс е подчинен на Камфор, един от малкото, които знаят името...В портали, скрити под вековни дървета, в телефонни будки, на пейките в църкви, посред пазари, той получава имената и адреса на жертвите...Не губи време, защото оръжейна не му трябва - пирамиди с оръжия в казарми, шкафове с пистолети в участъци, модерни снайпери, изложени в магазините на стрелбища - навсякъде познават Тролдайс, навсякъде има пропуск или просто си купува нужното... Пътува с бързи лимузини, с влакове, но понякога дори и с лодки...Случвало се е захапал нож да плува до непристъпни острови...Почти винаги нощем Тролдайс намира целта си, стяга примката, натиска спусъка, забива ножа...Когато прецени, избива и семействата на обречените...Не оставя следи, но дори и да остави, разследванията не стигат до никъде, все пак той е прецизен, дошъл от далечна северна страна, научен е на точност от дете...
Понякога има нужда от помощ, монтьори, които му помагат да повреди кола и да имитира катастрофа, до него мълчаливи лекари предозират лекарства или отравят храна на пациенти, планински спасители му помагат да блъсне някого в пропастта или да предизвика лавина...
Когато заловят водачи на бунт или дисидентска група, той е последният, който измъчва и разпитва пленниците...Но наивниците не разбират, че щом се е стигнало до него, са мъртви, дори и да признаят...
Може би си казвате, колко тъжно, че на набелязаните не им се дава шанс, да се спрат и да се откажат от опасните си идеи...Грешите! Защото Тролдайс никога не идва, преди да е минал Саин...
Някога Саин бил писател, който описвал неща, извършени от полицията и армията...Странно защо, дълго време ги чел по кафенета, дори издал книга...Нямал достъп до важна информация, но по някакъв начин предусетил основните неща в невидимото управление на Камфор...Отвлечен набързо на далечен плаж, с дула насочени към красивите му очи, Саин неочаквано бил помилван...Бил заведен във вила на брега, където се срещнал със бронзова сянка, която любезно го помолила да седнат до абаносова маса с гледка към морето...Сянката му предложила да изкупи живота си, като убеждава осъдени дисиденти да се откажат от делата си...Металният глас го убедил, че той всъщност дори няма да отстъпва от идеите си...Че ще остане верен дори на "хуманизма в творчеството си"...Дали от страх, дали от желание да помага на хората, Саин приел...Сянката си тръгнала и му дала бронзова карта, която да му дава пропуск навсякъде...
Оттогава Саин неуморно посещава свои колеги, писатели или журналисти, решили да не замълчат, в джоба му винаги има пари в брой, които той винаги е готов да даде на тъжните съпруги, стига мъжете им да се вразумят...Саин дори чете бунтовните слова и хвали авторите, обещава, че "някой ден" ще им помогне да ги публикуват...Когато си тръгва, той е тъжен или весел, но винаги се разхожда дълго след мисията си...
Друг път се отбива в казарми, където офицери се събират на съзаклятия, убеждава участниците, че е по-добре да се откажат, че ще навредят на кариерата и семействата си...Изчаква следователи, и преди да са излезли от колите си, започва да ги моли да спрат опасни разследвания...Понякога Саин е гонен, дори руган, тогава той си тръгва и едва скрива сълзите си...
Често Тролдайс получава мисията си лично от Саин, двамата никога не допиват кафето си, за околните - те си остават просто двама колеги, планиращи работния ден, мястото на срещата винаги е различно, различно е и името, написано с красивия почерк на бившия писател...Двамата винаги оставят повече пари на момичето, сякаш това би променило нещо, стават и изчезват в трафика, до новата си среща...