Живот в смърт грее, жаба се смее,
къде го чакаш, къде пониква...

Поле изсъхна, село помръкна,
чума играе, треска със тъпан...

Но пръчка цъфва, пъпки у сухо,
слепо и глухо, и то се нада...

Да хвърли болест, че било пролет,
надежда имало, само до жътва...

Чудо ставало, само до пости,
доде жив Господ, после си оди...

Светец минавал, само до билки,
доде мокри жилки, доде върба млада...

Пипни му брада...

И си излечен....

--------------------------------

Живот в смърт грее, жаба се смее,
къде го чакаш, къде пониква...