С Камфор довършваме бутилка вино в приятен китайски ресторант, пред очите ни дойде и си замина поредния летен дъжд…

– Обичаш ли жълто, Шаел… – Шефа въобще не се и старае да говори тихо, докато момичето прибира сметката и празните чинии…

– Екзотично е, ще опитам някой ден… – Разбира се, точно в момента не ми е до това, очаквах мъмрене и заплахи, засега нищо такова…

Все пак Камфор се връща на болезнената тема…

– Добре си ги подредил ония ненормалници, приятелю… – След кратка пауза идва и на най-неприятната част… – На мен обаче ми триха сол на главата заради тебе…В Ада си мислят, че ние сме на почивка тук…Подземни бюрократи, защо не дойдат поне за един ден тук, да видят къде зимуват раците…

Не знам какво да кажа, а и виното взе да ме хваща…Дръпнатооката келнерка ме гледа предизвикателно, правя знак на Камфор и отивам при нея…

Момичето едва говори езика ни, но къде със знаци, къде на английски, си уговаряме среща, добре, че имам календарче в портмонето…

– И така, Шаел, алтернативите са две…Преместване в друг град или… – Кратка пауза, в която прави знак на гърлата за нова бутилка вино…

– И така, преместване…Или…ПЛАСТИЧНА ОПЕРАЦИЯ…