Това не може да продължава повече, реши Смока и се запъти към храмовите палатки...Матроната-жаба, разбира се, още не спеше... Тролски патрул се опита да го спре, но след като хвана единия от пазачите за гърлото, другите свалиха копията си и го пуснаха да мине...Бе напълно наясно, че оттук нататък го чакат само неприятности... Жрицата го посрещна мрачно, дори не се обърна, което значеше само едно, бясна е... Какво може да води тук един убиец...Нека да помислим, разкаяние малко преди средната змийска възраст...Да не повярваш, след като е удушил стотици същества, сега се е загрижил за умиращо от глад бебе, ха ха... Ще има да вземаш, просъска Смока, няма как да играеш с чувството ми за вина...Няма да ти давам обяснения за възгледите си в момента, искам само едно от тебе, спаси детето!!!!!!!!!! Матроната отсече категорично – няма как да стане, само с изолация и бойкот може да накажем момиче, забременяло от чужденец...Как иначе би се опазила расата ни... Щом е така, си тръгвам...Знаеш, че имам протекция свише, така че не ме следвайте, ако не искате неприятности...Не искам повече да работя за вас... Всъщност има вариант, реагира бързо Жабата...Но, трябва майката да напусне племето, да е до живот в изгнание...А ние взимаме детето, и то става ДЕТЕ НА ХРАМА... Проклети да сте, макар и освирепял и отчаян, Смока бе наясно, че е постигнал немалко... ------------------ Хрира лежеше на изпокъсан тръстиков нар, бе изтощена и едва намери сили да му махне...В ъгъла, в люлка от сплетени треви плачеше бебето, бе посиняло от глад... Намерих изход, но ти казвам директно, страшен е...Искаш ли да го чуеш... След като изслуша змията, Хрира видимо се зарадва, мъжко момиче...Нямаше време за губене... ---------------------- Оставиха детето на Матроната, тя го предаде на млади жаби-молителки, бяха забулени и Хрира дори не можа да види на кого оставя сина си...Но нещо ъ подсказваше недвусмислено най-важното – СПАСЕН Е!!!!!!! Сега нейният живот и бъдеще вече бяха без значение... Никой не ъ каза сбогом, не чу нищо зад гърба си, дори обиди... Идвам с тебе, каза ъ Смока, за мен е позор да оставам повече тук...