От воденица камък,
само е останал...
Дори реката, другаде
е вече...
От гроб, от паднал зъб
е по-ненужен...
Лежи в обор, сред
тор...
Затрупан в слама...
-----------------

Така сме, в минало
пленени...
Живота нов, не можем
да достигнем...
Така ненужни, като
онзи камък...
Затрупани, в надежди
и във спомени...