Дори и нощем чувам ги,
послушни роби на портрета,
пред поглед втренчен,
със глави наведени... 

С гръб към прозореца,
целуващи стената...
Със дрехи скъсани са,
други не им трябват...

---------------

Но време бяга,
платното остарява...
Пирон ръждясал,
рамките се клатят...

Изплашени се скупчват
сенките,
страхуват се...

Портрета да не падне...

Дори излизат на
балкона,
дори на църква
ходят...

Да се молят...

Дори споделят,
че опора губят...
Дори те поздравявят
със надежда...

Че си лечител...

На портрети...

------------------

Дори и нощем чувам ги,
послушни роби на портрета,
пред поглед втренчен,
със глави наведени... 

С гръб към прозореца,
целуващи стената...
Със дрехи скъсани са,
други не им трябват...