Аз съм отрязаната глава, точно толкова мъртва, колкото и тялото, незнайно къде погребано..Какъв прекрасен юнак, а се погуби...Така или иначе бе обречен, след като се опитваше да казва премълчаваните неща пред хора, озверели и затъпели от векове насилие и лъжи...
Но докато тялото се разлага най-вероятно, аз стоя осолена и забучена на царските врати, за назидание...Малко е спорно дали плаша людете, обръгнали от мизерия и невежество, някои от тях дори се забавляват като тайно ме замерят с камъчета...
Все пак понякога бледи, болни деца, по-често момичета, треперят като майките им ги разхождат покрай мен...Дали чрез мен им обясняват, че трябва да са послушни или просто са случайни минувачи...
Чертите ми са разкривени от солта, дъжда и вятъра...Направо не мога да се понасям, бях лице на изтънчен и благороден човек, сега съм трагикомична мумия...
Докога ли ще стоя тук, докато ме смени друга глава или просто докато Царят осъзнае колко безсмислени са такива методи за внушаване на респект?
Казва ли ти някой...