кой че му поверва…

На дръвен стол, у църква

нема седне…

Чете от книга,

ама му се смеят…

Зад мръсен облак

слънце не огрева…

—————-

По път че тръгне кула

даже криво..

Под покрив само верват

и на муле…

Очи нагоре сички

са дигнбли…

У крбка лазат

гущери и змии..

—————–

Гол съдник

скоро че си оди…

У студ на път

към друг край,

друго село…

Дано да има памет

тамо више,

дано да чуят

прави думи…