Дойдох с идеята да възстановя съзаклятието, но има ли смисъл...Нима забрави как свърши предишния бунт, глупако...Разпънати с коне, обесени, удавени с воденични камъни...
Така погинаха повечето ти приятели, ти самия избяга, но понеже си аристократ, тълпата винаги ще шушука, че си пощаден от Техни Величества...Тайно са ти позволили да избягаш и т.н...
И струва ли си всичко това - ето бедните хорица на пазара, запалили огън посред зима, смеят се, дъвчат парченца хляб, някои дори посръбват от изпрошнали дървени чаши...
Флиртуват, макар и грубичко, обсъждат цени и търговци...
А ти къде, Променвачо на света, в още по-голяма беля си тръгнал да ги вкараш...
Я си върви по пътя...
--------------------

Не знам дали агентурата ме е засякла, но Сдружението на магьосниците със сигурност...
Говорещ камък, едно от зловещите им изобретения, понякога го принасят в услуга на Държавата...
И ето, част от стената се оформя като лице, тухлени очи и вежди, устни от които пада прах...
- О, Принце, решихме да се завърнем...
Познат глас, но не мога да определя чий е...Кога са бръкнали в мозъка ми, как са стигнали до горската ми хижа, в която се крия...
- Какво искате... - не искам да губя време, явно е, че започва изнудване и натиск...
- Най-лесно е да те предадем... Засега ще те наблюдаваме...И най-важното, мисли за последствията от постъпките си...Надали някой е донесъл толкова кръв и насилие в този град, колкото ти и приятелите ти...
И най-страшното, с възвишени намерения...

Последните думи отекват дълго, с каменен смях, от който падат висулки
 

"Пощадата на техни Величества" се състои в наблюдението, защото заплахата е винаги по-страшна и угнетителна от действието. И такава "пощада" е най-големият гнет за всеки аристократ на духа.

Поздравление за тънките и парадоксални разсъждения, Приятелю!