И кво, свърши кариерата в службите...Ето ме пак в гробницата, откъдето тръгнах, едно съживено и после убито със сребърен куршум зомби...
"Убито" звучи смешно във метафизичната задънена улица, където ме пратиха висшите сили...
На погребението на Георги закачулен анархист ме застреля с магическо оръжие, за което е чел  в дебелите книги...И сега в корема ми зее дупка, от която никне цветен мъх..Не боли за щастие, дори ми придава малко хипарски вид...
Хората на Камфор не са се обаждали, явно съм станал неудобен и за тях...
Еми да, бате, би казал Даката от казиното, отдавна ти казах да не се правиш на отворен...
И кво, примамих и убих опасен анархист, много по-интелигентен от всички левичари в Европа наедно...Те ти благодарност, кисна във вмирисана гробница и се чудя жив ли съм или умрял...
По-скоро жив, защото мъжкото ми достойнство взе че щръкна, я да се разходя из гробищния парк, може да срещна нещо, достойно за любов...
Събота е все пак...