Дух-пратеник, със реплики
стандартни…
На артефакта “мейд ин чайна”

Трябваше да мине време, за да осъзная, че не съм в болница…За поредното презомбиране…
Не, това не може да е болница…С иконите по стените, с псалмите, които се чуват от коридора…
Ето го и първия разпит, сияйн...

Наведена глава, след
удар…
Подадена ръка

Несбъднат порив,
сбъркал входа…
В дъга фройдистка

 И какво толкова, човече…Детската ти мечта да надобрееш на карти, се сбъдна…Спечели и малко пари, без да ходиш на работа…Чудо големо…За сметка на това си създаде опасни врагове…
На сичко отгоре от ъгли...

Нощта проточи се,
играе студ в росата…
Утро в мъгла,

Ето, идват и родителите на Георги…Бащата живее в чужбина, болезнено отсъстваща фигура…До голяма степен той е фройдисткия тригер, отключил “революционното” сублимиране на покойното приятелче…
Така че, ето...

В номенклатурен храм,
блестящ олтар от бланки…
Започва ритуал, след залп

Банална безнадеждност
в глупав ритъм…
Фатална скука, от смъртта

Ето кво е положението, скрита окупация на Червените хора…А нашата така наречена “власт” – кукли на конци, отсекъде…Те и преди беха мега смешници, ама сега ептен…
Требва им некой да снася кви са нас...

От трон на път, короната
в пурпур ще чака…
Тояга със жезъла

 На среща с птица,
комуникация мечтана…
Аз на тротоар, а тя