Свещеният град на елфите е избухнал в пламъци, гори и двореца на върховната жрица Елезим. Месеци наред Сулданеселар е загубен за поклонниците и за търговците, срещам ги заблудени по поляни и по бреговете на незнайни реки...Гледат ме с недоверие, дори в тази далечна страна се е разчуло, че фанатичните ми поданици са ме изритали от престола, че съм син на Бога на злото...Син на злото, който идва да спаси града им, светинята, заради която са минали пеша стотици километри...Нито това, че Джахейра, дясната ми ръка, е елф-друид, нито обясненията ми, че съм враг на Иреникус, успокояват пътниците с качулки, някои от тях дори държат ръката си върху дръжката на меча... Вървим по мост върху дърветата, в далечината като черни великани се издигат пушеците на Сулданеселар. Иреникус, елф-беглец, реши да накаже родния си град. Страшен магьосник, с титанична сила, той използва цялата си мощ за да съсипе родината си. Още не съм разбрал защо, за да победиш врага си, трябва да го разбереш...Значи все още съм далече от победата, моите спътници са ми верни, минаха с мен през Долния свят, където щяхме да си останем и досега, ако не ни беше помогнал Дракон, нуждаещ се от помощта ни...Колко ни промени престоя под земята, колко смешни и женствени ни се струват сега и хората, и елфите...Вечно хленчещи, вечно пазарещи се...Слаби в битка и готови да те предадат, на колко неща учи мрака, колко пораснали сме в кошмарите на Уст-Натха, цитаделата на черните елфи, в която трябваше да се внедрим преди бягството ни от Долния свят...
В ръката си държа Вълшебен фенер, спечелих го в бой с шамани, пазещи с оръжие магическите си предмети...Светилника ми помогна да намеря Свещения град, но аз няма разкрия града, преди да съм го спасил. Ако не успея, Сулданеселар, ще остане погребан за векове...Злато и диаманти ще си останат заровени, артефактите на елфите ще лишат народа им от закрила, ще дойдат тежки времена...
Влизаме през централната порта на града, красиви статуи, с крила, прицелени лъкове или арфи стоят безмълвни сред пламъците и тичащите ужасени елфи...Джахейра пада на колене и избухва в ридания, дори мощта и на друид е покосена от поругаването на светинята...
По-бързо, към храма Рилифан, там може би ще намерим оцелелите магове и войници, там ще потърсим Елезим, дано елфското и високомерие да отстъпи пред разума...Защото ние се бием за спасение на душите си, но и за народа на жрицата...Избягахме от затвора-лаборатория на Иреникус, но няма да сме напълно свободни, докато не убием магьосника...
Откакто излязох от Долния свят, омразата ми към Иреникус се сменя все повече с разбиране и респект...Колебая се вече дали бих вдигнал меча си над главата му...Той също разбра силата ми,след като убих сестра му Бодхи, елф, решил се превърне във вампир, за да се бори със себеподобните си...И така, каква е тази промяна в мен, кръвта ми на Баал, бога на злото ли заговори...Или битките с елфите на мрака са ме превърнали в подземен жител...Много скоро всичко ще се разбере...
Иреникус е изсипал през магически портали всевъзможни същества от всякакви измерения - само и само да разруши родината си...Гущери, хора-птици, вълци и шамани, сами или на групи, вървят, заклинават, грабят, чупят...
Първата ни схватка е с група черни елфи, дали са наемници от Бреган Даерте или са пратени с мисия от жриците на Богинята-паяк, това никога няма да разбера- едната от двете ни групи много скоро няма да я има...
Колко добре познавам вече тези бодливи брони и закривени вълшебни ятагани, спътниците ми са готови и непоколебими, близко сме до отговора на мъчителните ни въпроси...Враговете ни нападат мълчаливо, под земята няма бойни викове, около нас Сулданеселар трепери в пламъка и тътена на заклинанията, пада нощ, макар че никой не я забелязва сред огньовете...