Назарий е дух, който идва през портали, зад икони и чаши на олтари...Бил е монах, бил е хиляди монаси, сега е сянка, която се появява над плачещи жени със забрадки  и ги посипва с невидим приспивен прашец...Знае всички езици и се е постарал да ги удуши в църковните книги, така че да останат само мантри и празни красиви слова...Написал е стотици жития, редактирал е десетки катехизиси... В редките си разговори с миряни  използва падежи и удължава думите...В света на молитви, погребения и сватби, Назарий е пълновластен господар...Във вонящи крипти той се среща с владици, които му носят дарове, една хилядна от които духът не би могъл да повдигне....Слуша изповедите на монахини и ги кара да се тресат от ревностен гняв с мълчанието си, дарява ги с броеници и ги храни със смокиново сладко, със сребърна лъжичка...Понякога позволява на треперещи богомолци да надзърнат към измерението, откъдето идва, горките хора усещат призрачен вятър и виждат криви планини и дървета, усукани реки  и езера или черни къщи без покриви...Понякога от тези места, през порталите, Назарий води и други духове...Качва ги на каруци или коли, спрели пред манастирите....Назарий пише до късно с невидимо перо, на стари светогорски маси, или просто върху олтар, компания му правят възрастни монаси, понякога му пеят, за да има вдъхновение... Света на Назарий е единственото място, над което Камфор няма власт, палачите и ловци на глави спират пред манастирите като пред огън...Нещо повече, двамата господари взаимно си помагат, Камфор много пъти е спасявал владенията на Назарий от въстаници или бандити...Книгите на Назарий увековечават властта на Камфор със безсмислените си загадки и пророчества, над които са загубили живота и ума си цели поколения...
Понякога двамата владетели се срещат, в семейни гробници, превърнати в места за тайна среща или в метеороложки станции в близост до манастири, на по чаша стогодишно вино, те гледат долините и мъждукащата светлина на градовете...Радват се на всеки миг от властта си, преди милиардите земляни да се събудят и да пометат немощните им души...Но дали ще дойде този ден, страшни са оръжията на Камфор и убийците му, кръстосващи села и градове, не по-малко са страшни и призрачните книги и заклинания на Назарий...Дали от скоро потреперват ръцете на двамата приятели при тостовете им или е така от хиляда години, сигурна е само думата "Наздраве", изречена от два мъртви шепота...